Костадинов разказа сърцераздирателна история за бедното си детство: Хранехме се основно постно

Костадин Костадинов неведнъж е разказвал за трудните години, които е изживял преди да намери път към личния си успех и настояще благосъстояние чрез участието си в политиката в България и в местната власт във Варна, често прилепен и подкрепен от партии като ВМРО, „Новото време“ на Красен Кралев от ГЕРБ, НФСБ на Валери Симеонов, „Атака“ и т.н.

Днес той разказа сърцераздирателна история как като деца рядко дори на масата са имали питателна храна. 

Ето какво пише:

„Вчера беше Денят на християнското семейство. Така се случи, че точно вчера дарих кръв за мой близък. По принцип от години редовно дарявам кръв, и не това е, което искам да споделя. Вчера покрай празника си спомних нещо от детските си години.

В началото на деветдесетте в страната ни имаше огромен недостиг на стоки и храни. Майка ми беше съкратена от работа и безработна и баща ми издържаше цялото семейство. Хранехме се основно постно:) Един ден обаче когато се прибрахме от училище със сестра ми заварихме на масата сложени доста хубави храни, имаше даже и шоколади:) Без да се замислим седнахме и ги ометохме, а майка и татко ни гледаха и ни се радваха. Едва след като се нахранихме видяхме, че за тях нямаше нищо. Това е положението – всички деца са егоисти, и ние не бяхме по-различни:) Мен обаче ме загриза съвестта и попитах защо за тях няма такава храна. Тогава майка ми каза, че баща ми е ходил да дарява кръв и са му дали пакет със силна и питателна храна за по-бързо възстановяване на кръвта. Той обаче разделил храната между децата си. Двамата с майка дори не я опитаха каква е на вкус.

Помня този ден като вчера. За мен това беше нагледния пример за това как родителите буквално късат от залъка си, та и от тялото си дори, за децата си. Надявам се и аз на свой ред да съм научил децата си поне на половината от това, на което родителите ми научиха мен. Дано един ден да не ме съдят много строго, ако докато газейки из калното блато на българската политика съм пропуснал да им дам нещо от това, което всеки един родител е длъжен да даде на своите наследници.“

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!