Бесарабска българка: Ако утре умра от оръжието на съседа, вие ще бъдете виновни, мили мои братя

Публикуваме без редакторска намеса публикация във фесйбук на бесарабската българка Татяна Станиева. В нея ясно си личи нейното разочарование от нежеланието на българските управници да изпратят военна помощ на Украйна.

Скъпи мои сънародници, братя българи, вие ме познавате като българка от Бесарабия. Някой – много отдавна, някой от 24, като започнах да разказвам за войната в моята Украйна, където съм родена и живея.

Вие винаги и навсякъде говорите за вашето уважение и любов към бесарабските българи. Обичате да идвате до нас на гости! Всеки политик ни използва като коз в предизборната си надпревара, защото има нужда от електората. Наближава Денят на бесарабските българи, който ще бъде отбелязан и в България, на места дори много патетично. Ще ни се възхищавате като на маймуните в цирка: „Вижте как могат! Те говорят нашия език! Разбират ни! О, маймунчета, браво, чудесни сте!“

Чувствам се през цялото време като онази маймуна, която трябва да показва и расказва каквото ви харесва и ви забавлява. Но аз ще казвам истината, която изгаря на някои от вас очите.

Сега си представете, че бях ранен от съсед с пистолет. В буквалния смисъл на думата. Всичката съм в кръв. Той е силен, голям, богат. Той започна бой с мен, разруши къщата ми и биеше детето ми, защото не исках да говоря неговия език, защото не исках да бъда приятел с него, защото исках да остана себе си, в къщата си и аз не исках да му дам своя харман.

И тъй, аз изтичам при вас, братя, които толкова се кълняхте в любовта си, стоя пред вас в кръв и моля: „Дайте ми оръжие да се браня, той всяка вечер идва да ме убива и заплашва да запали цялата улица, да отровите всички кладенци, от които пиете, и да спре газопровода, от който се отоплявате.

Не ви моля да ме защитите, да се обедините с мен в борбата срещу звяра, защото разбирам, че вие ​​и той делите парцел земя извън селото, а също така делите парите за общата реколта. Всичко, което моля, е, дайте ми оръжие, аз ще направя всичко сама. Ще спра врага за всички вас.“

И вие, представете си, в отговор казвате: ние ти съчувстваме много, дръж се! Но ти всъщност си виновна сама, дразниш го с красивата си градина, той е прав да те бие, и детето ти. Той ги възпитава. Силна ръка! Както и да е, той казва, че ти сама си подпалила къщата. Красиво, между другото, изгаря! И сама си се плюснала. Сприй да викаш, толкова добре ни беше, когато ни забавлява. Разбираш ли, писна ни от виковете ти! Вижте колко проблеми имаме заради това, че защитаваш градината си. Вече да си я дала на съседа и щяхме да продължим да жънем с него. Това не е нашата война. Не ни вкарвай.

А аз продължавам да стоя пред вас окървавена с молба поне за съчувствие…и раната не ме боли тъй силно, колкото вашите думи…

Ето как изглежда войната в Украйна и молбата ни от бесарабските българи към вас, българи!

И ако утре умра от оръжието на съседа, вие ще бъдете виновни, мили мои братя.

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!