Начало » Аксаково » Легендата за змея, пазител на столетник близо до Варна

Легендата за змея, пазител на столетник близо до Варна

Яребична е село в Североизточна България. То се намира в община Аксаково, Варненска област. Старото му име е Малка Франга и Франга (“Европеец”).

Според местна легенда двама братя французи се заселват по тези земи. Като европейци, французите дават повод да се кръстят населените места „европеец“ – франга. По-малкият брат се заселва в селото, а по-големият се заселва в село Каменар, което по-късно кръщават на него – Голяма Франга. Селото на малкия брат по аналогия получава името Малка Франга.

През 1934 година името Малка Франга е сменено с министерска заповед на Яребична по името на битката от Първата световна война във Вардарска Македония.

В Яребична се гордеят с дъба столетник в южния край селото. Според друга легенда край него през 1444 година няколко дни отмаряли рицарите на Владислав Варненчик.

Преди няколко десетки години лесничеи изчислили, че квадратурата на листната площ на дъба е около 10 дка. Най-високата му част се извисява на 30 м, а обиколката на ствола му е 11.20 м.

Възрастта на „Многовековния дъб“, както го наричат местните е 630 години.

В Известия на Варненското археологическо дружество от 1909 е поместено “Поверие за един дъб до с. Франга (Варненско)” от Емануил Мутафов. Известието, което предава легендата, буквално гласи:

„ПОВЕРИЕ  ЗА ЕДИНЪ ДЪБЪ ДО С.ФРАНГА, ВАРНЕНСКО

На горния край на поменатото село личи единъ вяковен дъбъ, известенъ на населението подъ име : „Коджа меше“ /т.е. голямъ дъбъ/, едничък по височина и дебелина въ околностите на селото. Дебелъ е петъ метра околовръсъ, а високъ около 25 м.

Населението почита това дърво като пазитель на селото отъ всички злини и не го сече, подъ страхъ да си не навлече беда. Разправятъ, че единь турчинъ, изъ предишни години, на име Али Пире Салиевъ отъ същото село, за смелостьта си да отсъче клоне отъ въпросното дърво, се билъ разболялъ /ръката му заболяла/ и умрялъ. Същата участь е постигнала и някого си дядо Вълчо и Алекси Мариновъ все от същото село.

Какъвъ е „стопана“ на дървото не е определено. Споредъ едни той е змей, който е идвалъ съ силна буря, съ фучене и се заседявалъ на дървото неопределено време и после пакъ съ буря и фучене си отивалъ. Презъ времето, когато е бивалъ на дървото, това последното се кършело отъ силенъ вятъръ /буря/. Обаче, отъ десетина години насамъ никой не помни да е идвалъ змея.

Ем. Г. Мустафовъ /студентъ/“

Столетния дъб, който е в основата на легендата за змея на село Яребична е преживял много бури и исторически събития. Като географски ориентир той е вписан във военните карти на френските батальони, които се установяват на Франгенското плато. Три десетилетия по- късно вековното дърво фигурира и във военните карти на руската армия. Рождената му дата (според учителя и краевед Купен Палов), съвпада с годините на първите турски набези във Варненския край.

През лятото на 1978г. Българската национална телевизия заснема документален филм за Вековния дъб край с.Яребична. Филмът е излъчен на 8 ноември1980г. под заглавие „Дъбът”.

По разкази на дядо Купен Палов: (1981г.) ”Учителите от селското школо често ни водеха под клоните му на разходка, а ние десетина ученици с разтворени, наловени ръце, не можехме да го прегърнем. Сенките му са постоянно пладнище, селски хармани се въртят край него”.

Населението почита това дърво като пазител на селото от всички злини.

През 1982г. Купен Палов – жител на селото, учител и краевед – написва стих за дъба край селото:

ДЪБЪТ  КРАЙ  СЕЛОТО

Като страж на Франгенското плато

той е горд на вечния си пост.

В детски дни тук идвахме стократно,

ала днес пристъпвам като гост.

 

 Добруджански вихър ли го брули,

черноморски бриз ли полети,

в маранята ли трепти на юли –

стар чобан легендата шепти:

 

 „…В сянката му от години стари

цял казан със лири е зарит,

цял казан жълтици, жар – пендари,

но ги пази дух – стопан сърдит.

 

 Иманяри дебнат в страх казана

под звездите срещу Гергьовден-

щом задреме в срединощ стопана,

златото ще лумне в плам червен.

 

 Хвърлиш ли през пламъка тояга

в доби щом петел не е пропял,

огънят в пендари се разпада.

Огънят …, но кой го е видял?

 

 А стеблото злостник ли вдълбае,

или скърши жълъд и клонак,

да си знае – близък му е краят –

ще го скрие черна пръст и мрак!…“

 

Пъстропери птици гласовито

във дъба гнездят до днешен ден,

а залага злато в  златно жито

тракторът – прокудил дух смутен.

 

Тъй дъбът спокойно, горделиво

среща и изпраща век след век

с присмех на предание мъгливо,

с устрема на новия човек.“

Преди 2002г. дъбът е ударен от гръм, който засяга една част от короната и дънера му, но това не успява да пречупи този вековен колос, който гордо и величествено извива снага към небето в село Яребична, община Аксаково, област Варна.

 
banner
banner
Budnavarna